РОДЪТ ТАРГАРИЕН / House Targaryen.

Пълно име :
Данерис III Таргариен.

Раса :
Човек със специална дарба.

Дарба :
~Недосегаема е за всякакъв вид магия /дпупосочно/
~Огъня не може да я изгори & убие /тъй, като е Таргариен,/

Години :
21 човешки

Обществено положение :
Принцеса на 7-те кралства на Вестерос.

Местоживеене :
Континент Вестерос, Кралски Чертог.

Характер :
“Treat me well and I will treat you even better”

~ Данерис винаги се е отличавала с непреклоним и силен дух от останалите момичета, наред с желанието ѝ да се бие и да участва в битки. Тя може да бъде по-студена от камък, но в същото време може де бъде и най-нежното същество, което може да те омае с добронамереността си.
Но ако стане дума за принцеса Данерис, никой от седемте кралства не може да ѝ се противопостави. Баща ѝ често я определя, като властна и опърничева, готова да направи всичко, за вземе това, което ѝ принадлежи, ако трябва с „Огън и Кръв”, както гласят думите на рода ѝ. Данерис е страстна и огнена, лесно се пали, но бързо ѝ минава. Краля вижда дъщеря си, като една самостоятелна жена, която също като него може да отсъди правилно, да убие предателя, но и да обича от все сърце.
Данерис е голям инат, науми ли си нещо, ще го направи на всяка цена, а причиниш ли ѝ болка, няма да останеш ненаказан. Живота с принцесата може да е прекрасен, като песен от Лятните острови, която би слушал с удоволствие всяка вечер, стига да нямаш разногласия и други проблеми с нея. Тя е лоялна , честна , смела и властна, но в същото време може да бъде нежна, мила и добронамерена, стига стоящия срещу нея да е с добри намерения.
Вече, като 21 годишна жена в разцвета на силите и красотата си, Данерис е уверена в себе си, върви с гордо вдигната глава, не само заради социалното си положение в обществото , красотата си на Валерианска жена или уменията ѝ в бойните изкуства, а и заради опитът, който е натрупала през годините. Тя е отговорна и човек на който лесно можеш да се довериш, но да спечелиш нейното доверие е доста трудна работа. А направиш ли го, трябва да внимаваш, защото само за броени секунди можеш да го изгубиш, навярно завинаги.
Принцесата знае, че е по-добра от някои мъже и може да победи повечето. Русокоската носи главата си високо вдигната, като върви с походка на горда котка, но никога не би презирала някой заради ниското му потекло.


Candice Swanepoel
Външен вид :
“Look at her, that silver-gold hair, those purple eyes. She’s blood of old Valyria, no doubt, no doubt..”

Красотата ѝ е рядко срещана, макар принцесата да притежава отличителните черти на Валирианците.
Данерис има гъсти, светли като слънцето, платинено руси коси, спускащи се чак педя под кръса ѝ, с които често обича да експериментира, сплитайки ги на сложни плитки, като южняшките момичета или просто оставя косите си свободно, да се спускат по раменете ѝ . Очите на принцесата наподобяват счупени стъкълца, озарени от слънцето, чиято светлина се пречупва под множество ъгли, създавайки илюзията, че Данерис не принадлежи на този свят. Цветът им е син, като морето, а когато е ядосана придобиват един лек виолетов отенък, достоен за истински Таргариен.Чертите на лицето ѝ са нежни и женствени, подчертани от румените ѝ скули. Устните на русокоската са плътни и женствени, приканващи те да ги целунеш. Те често са извити в доволна усмивка, разкривайки ред перфекти бели зъби. Само с усмивката си, Данерис може да накара всеки мъж да падне на колене.
Тялото ѝ е перфектно изваяно и стегнато, благодарение на дългите часове тренировки, предизвикващо доста завист от другите аристократични особи. Тя е високо и стройна, грациозна и нежна, изкушаващ плод за мъжкото обкражение и умее да борави с това, което природата и е дала. Знае точно кога да се усмихне или случайно да изпусне презрамката на роклята си, разкривайки бялата си нежна кожа или пък да те притисне към себе си, за да усетиш женствените и форми. Но Данерис в никакъв случай не е лека жена, макар да може да има всеки мъж който поиска.
Кожата и е бяла, като мляко, но винаги носеща спомена за лятото и всички спомени прекарани под жаркото слънце на Браавос.
Ала когато спираше да се държи, като изкусителка, Данерис ставаше опасна и бърза, гневна като диво животно на чийто път не искаш да се изпречиш, но пак бе красива и брилянтна, дали с меч, кама или лък със стрела в ръка, тя си оставаше интересна и провокираща гледка на която, ако решиш да се насладиш, можеш да платиш с живота си.



Предистория :

Години преди раждането на принцеса Данерис, баща ѝ – краля Регар Таргариен встъпва в брак със Серина Ланистър, за да се постигне мир между двете фамилии. Плод на техния брак е най-голямото дете в семейството – Егон 8-ми Таргариен. Когато детето е само на една годинка, Серина се разболява от тежка болест и след броени месеци умира. През това време Краля е на битка, където бива изповядан от изповедничка, а след като научава за смъртта на съпругата си, изповядания крал се жени за изповдничката. Скоро след брака им, изповедничката разбира че е бременна и след девет месеца всички очакват на света да се появи малко момиченце, изповедник, но разочарованието е огромно, когато вместо момиче се ражда мъжки изповедник, а те са убивани при раждането си.
Момчето обаче оживява, тъй като майка му умира от кръвоизлив, а последната и заръка към краля е да сложи на ръката му железна гривна, която ще подтиска силите му и изповедника няма да научи за силите си. Краля, все още под влиянието и, изпълнява заръката на жена си и на ръчичката на малкия Ерис Таргариен е положена специална желязна гривна, която всъщност е Рада’Хан.
След разочарованието от смъртта и на двете си съпруги, краля решава да продължи традицията на рода си, като се жени за трети път за сестра си –Раенира Таргариен, от която има три дъщери – Данерис, близначките - Нимериа & Висения и няколко по-малки деца.

Преди 15 години /,когато Данерис бе само на 6 годинки/

Данерис бе от щастливите деца, родени през дългото лято, непознаващи опасностите на зимата и всеки ден бе изпълнен със свежия летен въздух, топлото слънце, което галеше кожата на малкото момиченце и множеството игри, които играеше в лятната градина на Червената цитадела, заедно с братята и сестрите си.
Русите ѝ коси политаха на всички посоки, докато бягаше около фонтана, гонена от по-големия си с една година брат – Ерис, а пеперудите летяха в кръг около стичащата се вода, създавайки усещането за свобода и безгрижие. В този момент излезна баща им, краля носейки по две дървени пръчки, които трябваше да представляват саби и малка порцеланова кукла.
Виждайки го, малкото момиченце веднага се втурна към прегръдките му и той я завъртя щастливо, а смеха им се разнесе в двора. След това я пусна и прегърна брат ѝ , подавайки му двете дървени саби, а на Данерис подаде красивата парцалена кукла, а тя от своя страна нацупи устни и каза :
- Защо аз нямам меч, като Егон и Ерис ?! Не искам кукли, искам да се бия !
Засмя се тя, като издърпа едната сабя от ръката на Ерис и отново се втурнаха в безгрижна гоненица, около декоративните храстове.
Две еднакви момиченца ги последваха, а зад тях се появи кралицата със светлите си платинено-руси коси, които притежаваха всички Таргариен.
- Не хареса куклата си нали ? – усмихна се майката, като погледна Краля, а той поклати глава разсмивайки се на гледката разкриваща се пред очите му. Малката принцеса размахваше дървената сабя, като специалист, създавайки трудност на братята си да я бият, а близначките се опитваха да докоснат сабите на по-големите си братя.


Преди 12 години /, когато Данерис бе на 9 годинки/
Бяха настанали времена на война, бунтове и заговори против краля, затова той бе принуден да изпрати децата си дълеч от Кралски чертог, отвъд тясно море на континента Есос във най-великия от свободните градове – Браавос. Той повери децата си на своя стар приятел – Терис Дотане и така малките наследници бяха качени на драконовите кораби, отпътувайки за Удавения град. Терис бе учител по бойните изкуства, срелба с лък и ръкоопашен бой, а в часовете, когато се предполагаше, че Данерис трябва да бродира кротко със сестрите си, тя захвърляше красивите рокли, обувайки панталоните от груба кожа, биейки се с браавошките момчета по улиците. Терис Дотане е нейния любим учител от който усвоява техниките на биенето в ръкоопашен бой, разкрил ѝ тайната на „размахването на желязната пръчка”, както той се е изразявал и я е научил как да борави с лък. Показва и как сама да си прави стрелите и как да държи тетивата и тялото на лъка в изправеност, но също така я научава на дисциплина, която щеше да и бъде много полезна в идните години. Терис, който бе посветен и в знанията за другите раси, научи малката принцеса на важните отличителни черти и дарби, сходни за всяка от отделните раси с които един ден можеше да се сблъска, а този ден дойде много по-скоро отлкото очакваше.


/След 2 месеца/
Въздуха бе топъл и задушен, както всеки ден в Браавос, а малките Таргариен се бяха събрали на двора в имението в което живееха. Ерис се опитваше да уцели центъра на мишената с лък, докато Егон го дразнеше, но изведнъж спокойствието на децата бе нарушено от вика на малката Висения, а когато се обърнаха за да видят какво се бе случило, Данерис веднага разбра кои са жените в червено от историите, които Терис Дотане ѝ беше разказвал. А появата им тук не вещаеше нищо добро. Данерис се втурна към малката си сестричка, като я хвана точно преди да падне в безсъзнание на земята.
- Повикай Терис ! Бързо Нимерия !
Извика разтревожена към по-малката си сестра, докато с ужас наблюдаваше как жените се чудеха, кой от двамата ѝ братя да отвлекат. Нимерия се втурна към имението, а Морещиците вече бяха взели Ерис и го теглеха към изхода. Данерис ги последва, опитвайки се да ги спре, но една от жените я удари с тежката си желязна пръчка, която ако си спомняше правило се наричаше „Агиел”, а докосването ѝ причиняваше агонизираща болка, но когато агиела бе докоснат до кожата на русокоската, той дори не я нарани. Всякаш бе изгубил магическите си сили, но удара от желязото бе достатъчно силен, че да повали малката принцеса, а тя през сълзи викаше името на Ерис. Това бе последния път в който го видя, такъв каквъто си беше, непроменен.


/След още 2 месеца/

Нямаше никаква вест от Ерис, а повечето хора бяха уверени, че е мъртъв, но Данерис не искаше да приеме за истина думите им. Тя вярваше, че Морещиците нямаше да го убият, а дори по-лошо, щяха да се опитат да го пречупят. Молеше се на новите богове, да го върнат жив и здрав при семейството ѝ, но всичката и вяра се изпари, когато момчето се върна, но вече не беше същият брат с който се биеше безгрижно.Бе станал мрачен, плашещ и променен.
Върна се в имението, заедно с една от жените, а на колана му висяха цели шест агиела, но още едно нещо което на пръв поглед никой не би забелязал е, че желязната гривна, която винаги носеше на ръката си, сега я нямаше. Тогава Ерис хвана един от стражите, които охраняваха и щом го докосна, той падна на колене и изрече думите :
- Заповядайте ми, Изповеднико !
Това бе мига в който Данерис разбра, че брат и не само, че беше променен, но и е бил Изповедник, а гривната която преди носеше е била Рада’хан.Имаше само още един подобен предмет в имението, а той се намираше на втория етаж. Данерис побърза да се качи на втория етаж, преди Ерис да я е настигнал и изповядал, защото според нея, той не знаеше какво прави и трябваше да бъде спрян, по един или друг начин, а в умната ѝ главица вече се бе заформил план с който да спаси всички.
Грабна Рада'Хана, като взе камата на Терис Дотане и я скри в джоба на панталоните си, а след това слезна на първия етаж, като първото нещо което видя бе как Висения падна на колене, вече изповядана. Терис не бе в имението и нямаше кой да и помогне, трябваше сама да използва всичко научено досега и да го използва, за да проработи планът и. Отиде до Ерис, говорейки му, но си личеше, че е ядосана.
- Ерис, спри ! Какво направи !! Убий нея !
Стрелна го с поглед, като посочи морешицата, която я изгледа злобно и студено. Но вместо да го вразуми, Данерис успя да го ядоса още повече и той я хвана за гърлото, но нищо не се получи. За втори път върху Данерис не действаше магия, което бе в нейн плюс. Това и бе достатъчно, за да включи плана си в действие. Извади камата и рязко я заби в гърдите му, а Ерис извика и се свлече на земята мъртъв. Беше ужасно трудно решение, но и единствения изход, за да освободи всички изповядани от въздействието му. След това побърза да закопчае железния Рада'Хан около вратът му и погледна морещицата, която бе успял да изповяда точно преди да се опита да изповяда Данерис.
- Съживи го ! Вдъхни му „Дъхът на живота” !
Заповяда принцесата на Морещицата, която май нямаше намерение да я послуша.
- Направи го и ти обещавам, че ще те оставя да си тръгнеш, няма да те убият !
Морещицата се замисли, след което доближи устните си на милиметри от тези на мъртвото момче, като му вдъхна „Дъхът на Живота”, а Ерис рязко си пое въздух, надигайки се.
В този момент Данерис се надигна и стисна камата на Терис Дотане в ръката си, като се канеше да убие злата жена, която бе виновна за всичката болка, която им беше причинила.
Морещицата се изправи, като докосна с агиела кожата на русокоската, но с почуда видя че нищо не се случваше. Данерис се възползва от момента и грабна Агиела от ръката и, като се опита да я нарани с него, но Морещицата не даде признак, че изпитва дори и малко болка. Вместо това започна да се смее, привидно развеселена от действието на Данерис.
- Колко си глупава ! Не можеш да използваш магия, както магията не може да бъде използвана срещу теб. Ти си недосегаема..
Казаното от злата жена срещу нея, меко казано шокира принцесата. Това бе момента в който подозренията ѝ , че не е нормална се потвърдиха. Беше едновременно и дар и проклятие. Жената взе агиела от ръката ѝ , след което си тръгна от имението, оставяйки след себе си само спомена от причиненото.
От този ден нататък вече никой не бе същият, а отношенията между Ерис и Данерис станаха по-обтегнати.


Преди 5 год. /, когато Данерис бе на 16/
Наследниците на трона бяха върнати обратно във Вестерос, когато войските на бунтовниците се бяха уморили от дългата война, която започваха да губят, защото семейството на Данрис притежаваше едно много мощно оръжие – Драконите. Всяко от децата на Краля имаше свой собствен дракон, който отглеждаше и се учеше да опитомява. Дракона на принцесата бе бял и огромен на име Вегар. Въпреки, че краля беше забранил на дъщеря си да учавства във войните, защото мислеше, че ще я загуби, не можда да я склони да отстъпи и скоро се примири с решението ѝ. Но тайно и се възхищаваше, защото виждаше в нея един достоен войн, макар и жена, която можеше да посече повечето мъже без да се двоуми. Данерис учавстваше във всичките битки от тогава и нямаше нито една загубена битка, което пораждаше възхищение и страх от околните. Дори някои започнаха да я наричат с прозвището „Принцесата войн”.


Преди 1 година.

Битката беше към края си, но Таргариен губеха срещу Ланистър, а не бяха взели драконите със себе си, подценявайки врага.
Данерис се биеше ожесточено и въпреки, че виждаше , че не е от печелищете битката, изобщо не си поплюваше. Биеше се, като истински войн, посичайки всеки който се изправеше на пътя ѝ. Но изведнъж пред нея се изправи един грамаден мъж, двойно по-едър и голям, наподобяващ разярена мечка, като замаха с големия си меч, към крехкото на вид тяло на принцесата, а за нейно нещастие, тя се препъна в едни камък и падна на земята, ставайки най-лесната жертва, но тъкмо в момента в който войнът замаха към нея с оръжието си, за да я разсече на две, нещо се случи.. Очите му почерняха за няколко мига, след което отново възвърнаха нормалния си вид, но той изпусна меча и падна на колене. Данерис се възползва от момента и грабна меча му, като отсече главата му, без капка милост. Никога не е си бе падала по жестокостите, но знаеше, че ако тя не бъде жестока, някой друг щеше да бъде с нея, в което се увери за сетен път, когато бе на крачка от грозната смърт.
Скоро нещата се обърнаха на 360 градуса, тъй като войската на Ланистър започна да се избива помежду си, а Данерис знаеше, че брат и отново е свалил Рада’Хана, но този път бе за добро. Точно това и бе спасило живота, но когато се изправи и започна да си поправя път през тълпата от биещи се мъже, видя баща си, пронизан и умиращ. Принцесата падна на колене до него, като хвана ръката му.
- Кой го стори ?! Кой беше ?! – изкрещя тя насреща му в гнева си, като усещаше как тялото и започва да трепери от гнева обхващащ душата ѝ. Но краля хвана нежната и ръка в своята и с мъка, успя да каже :
- Недей, принцесо моя ! Вече е късно, за каквото и да е. Искам да знаеш, че се гордея с теб и жената в която се превърна..
Данерис сви устни и затвори очи, опитвайки се да подтисне солените сълзи, напиращи в очите ѝ.
- Не, татко ! Няма да умреш ! Ще отмъстя..
Хвана ръката му, а последното нещо което видя бе как той и се усмихна и застина така. Една сълзичка се стече по румените и страни, след което затвори очите му и сведе глава в скръбтта си.


Допълнителна информация :
~Отказва да се ожени по уреден брак, защото сама иска да избере своя спътник.
~Нещото, което най-много цени е свободната воля и правото сам да изграждаш живота си.
~Предпочита да умре, отколкото да падне на колене и да моли за милост.
~Има малко по-обтегнати отношения с брат си Ерис, тъй като когато са били деца е била принудена да го убие. /, като в последствие Морещица го съживява с „Дъха на Живота”/.
~Винаги е била „момичето на татко” и е била по-близка с баща си, затова понякога се затваря в стаята му, защото все още не е свикнала със загубата на му.


Талисмани :
Оръжията си, които използва по време на битка или лов в гората.
~ Лък, с дължина 1,68 см, за чиято направа е използван еленов рог и сухожилия, които са втъкани в сърцевината на тялото.
~ Две еднакви ками със заострени крайща, по чийто дръжки бяха издълбани телата на два дракона.
~ Меч, наполовина тънък на двуръчния, но също толкова остър и дълъг, на име „Черно сърце” – “Black Heart”.

Spoiler:

~ Драконът на Данерис , Вегар :