Daenerys Targaryen.
Принцеса на 7-те кралства
Брой мнения : 138
Join date : 24.06.2012
Age : 31
Роул Плей
Най-важното за героя: Данерис не е от лигавите принцеси, които получават всичко наготово. Тя винаги е искала да се сражава и да владее бойните изкуства,стрелба с лък и боравенето с меч. Живяла е няколко год. в Браавос, където учителя и настойник е Терис Дотане, който я научава на почти всичко, което знае днес. Тъй, като участва във войни, си е изградила имиджа на Принцеса войн.
 |  Заглавие: РОДЪТ СТАРК / House Stark  Вто Юни 26, 2012 6:53 pm | |
| Тук създавате член от Домът Старк СТАРК
владеят : Гаранти на Севера, владеят Уинтърфел, а управляват от замъка Зимен Хребет.
Род на древни крале, управлявали някога като крале на Севера. Сега са негови гаранти, управляват от замъка Зимен хребет. Гербът им е сив вълк на бяло поле.
~ Старк са тъмнокоси, със светли или тъмни очи.
"Winters is coming" / "Зимата идва" - Spoiler:
| |
|
Alison Stark
Майката Изповедник
Брой мнения : 5
Join date : 28.06.2012
Age : 27
Роул Плей
Най-важното за героя: Алисън е студена и недостъпна,защото трябва да е такава.Не може да си позволи да се размекне и да позволи на чувствата й да я контролират.Заклела се е че повече никога няма да допуска тази грешка.Точно за това повечето хора я мислят за коравосърдечна и че тя е най-лошата от рода си.Някой мислят дори,че е било отредено на нея да е по-лошата от сестра си.Това не е истина,тя не се е родила лоша,станала е такава,защото е трябвало.Била е пречупена,но в момента изобщо не съжалява за това.
| | Заглавие: Re: РОДЪТ СТАРК / House Stark Чет Юни 28, 2012 7:17 pm | |
|   Nina DobrevПълно име : Alison Stark / Алисън СтаркРаса : ИзповедникДарба : Изповядва,разпознават лъжата,притежава Кон Дар и се носи слух,че има и Дъха на ЖивотаГодини : 20Обществено положение : Лейди на УинтърфелМестоживеене : Вестерос,Уинтърфел Характер : Трудно е да се опише характера на Алисън.Тя е с много променлив характер.Може да бъде студена и недостъпна,но може да бъде и мила,и добра.Понякога е дразнеща с манията си всичко да се случва на момента и по нейния начин.Доста трудно,някой може да я разбере.Инат е.Трудно се доверява и винаги обмисля по няколко плана в случай,че се провалят.Умна е и винаги е една крачка пред врага си.Трудно признава грешките си и винаги се прави на силна,но всъщност не иска другите да знаят какво се случва в душата й.Може да е голяма кучка и понякога без да иска наранява тези,които обича.Никога не се е влюбвала и е на мнението,че любовта те прави слаб и уязвим,за това си мисли,че начина на живот,който води е правилния.
Изглежда ви трудна личност,нали?Истината е че е трябвало да се научи да бъде такава.В миналото е била невинно и добро момиче,но е била пречупена и никога не е станала предишната Али.Не,тя не е родена такава.Тя е пречупена.Но ако мислите,че тя съжалява за това,се лъжете.Ако не е била такава,едва ли би доживяла до сега. Външен вид : Опитайте се да опишете Али.Какво първо се появява в ума ви щом я видите?Неможете,нали?Това е така,защото тя е необикновена.Няма подходящи думи,които напълно могат да опишат красотата й,по простата причина,че думите нестигат.Човек трябва да я види с очите си,за да се убеди,че хората говорят истината и не преувеличават.Въпреки това може да се пробва да бъде описана.Тогава описанието ще изглежда по този начин:
Алисън е стройна и висока.Господ я е надарил с всичко,което една жена може да мечтае да бъде,но естествено красотата й е рядкост.
Косата й е кестенява и дълга.Пада свободно по раменете й подобно на красив водопад,а когато слънцето ги огрее може да се каже,че те отразяват всеки един лъч.Косата й,обаче,е много променлива.Може да бъде изключително къдрава,но може да бъде и напълно права,без каквато и да е следа от предишните й къдрици.Въпреки това е изключително мека на допир.Това са установили хора,на които Али позволява да я докоснат.
Очите й са кафяви и наистина дълбоки.Цвета им много наподобява шоколад,особено,когато гледа миловидно и се усмихва.Но когато се ядоса,шоколадовите й очи добиват зловещ блясък,който е способен да уплаши всички.Подобно на всеки Изповедник и нейните очи се превръщат в черни,когато изповядва някого,но в случаи,когато се чувства в опасност или когато е на прага да изгуби някого,очите й стават червени.Тогава не може да контролира себе си и може да изповяда много хора наведнъж.Тази сила е позната още като Кон Дар и е изключително рядка.Всички смятат,че я притежава,защото е Майката Изповедник.
Устните й са нежни,приканващи да ги целунеш,но много малко имат тази възможност.Когато устните й се разтегнат в красива усмивка,се разкриват красиви бели зъби.
Не е нито ниска,нито много висока – точно такава каквато трябва да бъде.Има красиви и дълги крака,но те доста често са скрити под красиви рокли.Когато е нужно,обаче,тя знае какво точно да направи,за да изтъкне и това свое качество. Историята й през няколко от нейните спомени : Преди 12 годиниСлънцето грееше ярко и въпреки това не беше горещо.Усещаше се лет ветрец.Времето беше изключително приятно и доста надалеч се разнасяше смета на двете деца.Те тичаха безгрижно и понякога едното или другото се спираше,за да се опита да хване някоя пеперуда.Двете момиченца бяха много красиви и абсолютно еднакви,по простата причина,че са близначки.Алисън се е родила само шест минути преди сестричката си,но винаги се е смяла за по-голяма и по-отговорна.Винаги се е грижела за Кара.
-Не изоставай,сестричке! – подкани я с усмивка Али,засмя се звънко и отново се затича.
-Ще те хвана! – отвърна й Кара и тръгна след нея.
-Къде са моите красиви малки принцеси? – засмя се краля,докато излизаше от двореца и наблюдаваше двете деца.Кимна леко към стражите,които винаги бяха около двете момиченца и те се отдалечиха.Сестрите със смях се спуснаха към него,а той приклекна като ги прегърна.Майка им се усмихна обично и се показа зад краля.Изчака той да ги пусне от прегръдката си и на свой ред ги прегърна.Те бяха нейната гордост.Нейните момиченца.
Тогава те бяха само на осем години.А това...Това беше един от последните им щастливи моменти заедно като семейство.Съвсем скоро всички щяха да си спомнят за моменти като този със сълзи в очите.  Преди 11 годиниБеше тъмно и влажно.Чуваха се зловещи звуци,които караха сърцчицето на Али да тупти по-бързо,а стомаха й да се свива в болезнени спазми.Беше я страх.Незнаеше къде се намира,нито какво ще й правят.Докато я отвличаха единственото,което успя да направи беше да изкрещи за помощ и да отблъсне по-малката си сестричка,за да не хванат и нея.Поне беше спокойна пред себе си,че поне тя е в безопасност.Може би лошите жени в червено ще получат богата награда от баща й и съвсем скоро ще я пуснат...но някъде дълбоко в сърцето си,тя знаеше,че това е една грозна заблуда.
Желязната врата изскърца пронизително и бавно се отвори,карайки плъховете и мишките в килията да се скрият в най-тъмния ъгъл.Жената в червено,която я беше отвлякла влезе и погледна студено малкото момиченце,което беше свито в един от най-тъмните ъгли.
-Искам вкъщи...искам при мама... – проплака Али,а жената само се наведе към нея.По лицето й нямаше и следа от усмивка,само жестокост и омраза.И точно тази омраза порази малкото момиченце.Как някой толкова красив като тази жена е способен да гледа толкова студено и с такова отвращение?
-Това вече е твоят дом,а ние сме твоите най-добри приятелки.Съвсем скоро ще забравиш и ще станеш една от нас Алисън.Ще станеш морещица. – изрече жената и се отдръпна.Протегна ръката си и хвана брадичката на момиченцето,повдигайки я леко,така че да може да я погледне в очите.Палеца й премина по бузите на детето,изтривайки сълзите.Съвсем лека усмивка се прокрадна в ъгълчетата на устните на суровата жена,щом срещна невинния детски поглед.
-Но аз искам вкъщи... – проплака отново момичето и се отдръпна от морещицата.Точно това разгневи жената.
-Ние сме твоя дом,не разбра ли,малка хлапачка такава?Ще ни уважаваш,защото си в нашия дом!Ще избиеш всякакви глупави мисли за твоя глупав дом!Разглезена дъщеря на лорда!Естествено,че няма да понесеш всичко с гордо вдигната глава!Не разбирам защо всички хвалят теб и твоята глупава сестра!И двете сте глупачки!Трябваше да вземем и нея,за да успеем по-лесно да те пречупим! – жената продължаваше да крещи,докато друга жена в червено не се приближи до нея и не сложи ръката си на рамото й.Този жест я накара да спре и тя се овладя. – Започваме обучението ти още сега! – изрече сурово тя и излезе от килията,а други две тръгнаха към малкото момиченце и я хванаха за ръцете,издърпвайки я да стане.
-Не говори така за семейството ми!Пуснете ме!Искам при мама!Пуснете ме,моля ви!Ще получите каквото пожелаете!
Но вместо отговор из цялото място прокънтя зловещия смях на морещицата. Една седмица по-късно-Никога не сме виждали малко детенце с подобна сила... – шепнеше една морещица на друга. – Плачеше само през първия ден,след това се усмихваше на всяко изтезание с Агиела.Какво означава това?Ще успеем ли да я пречупим?-Естествено,че ще успеем.Не сте успели,защото аз не съм я измъчвала. – усмихна се зловещо морещицата и застана пред детето,което беше оковано във вериги,които бяха окачени високо на стената,придържайки крехкото й тяло. – Здравей Али.Със сигурност ще станем добри приятелки,когато обучението ти завърши.Ще пречупя този малък твой инат.Ще ме молиш за милост. – изрече безчувствено жената и взе Агиела си в ръка,допирайки го до нежната кожа на момичето.
Допира продължи минута и успя да накара Алисън да трепне с поглед.Тя извърна кафявите си очи,които бяха пълни с безпомощност към нея.Нямаше да заплаче.Направеше ли го,това означаваше,че тези лоши жени щяха да продължат да я измъчват.Нямаше да заплаче.Никога повече.
Жената се усмихна сурово и отново допря Агиела до кожата й,този път в областта на врата.Самата тя стискаше ужасно силно оръжието и гледаше момичето в очите.Мъчението продължи прекалено дълго и малкото телце на момиченцето започна да се гърчи,а очите й се затвориха.През тялото й преминаха още няколко гърча и то се отпусна безпомощно.Единственото,което я крепеше бяха веригите.Морещицата извъртя очи и приближи устните си към тези на момиченцето.То беше мъртво,за това тя му вдъхна Дъха на живота и се отдръпна от нея.Изчака няколко секунди през които дробовете й се напълниха с въздух и тя отвори очи.-Добре дошла от мър... – речта й обаче остана недовършена.Очите на Алисън...те бяха странни...червени.Момиченцето разклати веригите и те сякаш сами паднаха на земята,а тя се освободи от тях.Погледна към морещицата и очите й станаха чисто черни,а тези на Алисън дори не се промениха.-Това е Кон Дар!– изкрещяха останалите морещици. -Тя е изповедник!Ако ни изповяда,ще умрем!Как не го разбрахме?! – извика друга,която наблюдаваше всичко отстрани и първа излезе от залата. -Заповядай ми,Изповеднико. – изрече морещицата,която до преди броени секунди измъчваше Алисън. – Беше глупаво да си мислиш,че съм мъртва.Не бях,но съвсем скоро ти ще си такава.Убий всички...След това ми дай Агиела си и се самоубий – изрече тя и се усмихна злобно,докато жената пред нея се изправи и тръгна навън,за да търси останалите морещици.  Преди една година-Няма да следвам някакво тъпо Пророчество и да гоня вятъра,търсейки някой идиот,който да наименуваш за Търсач!Избий си го от магьосническата глава! – извика Алисън и излезе от стаята. Той беше малоумен!Пълен идиот!Да зареже всичко,което тя беше постигнала и да тръгне на дълго пътешествие с някакъв малоумен Търсач,който дори не се знаеше що за човек е.Какво от това,че тя е Майката Изповедник?Това означаваше,че всички трябва да се подчиняват на нея,а не тя да изпълнява жалките им желания! История: Алисън и Кара са еднояйчни близначки.Те са първите деца на лорда на Уинтърфел,а слуха за тяхната красота се разнася надалеч.Всички знаят историята за пред света,но малко знаят истинската такава.За да я научи някой трябва да се започне от самото начало,което е красиво както всяко начало.Двете момиченца живеят безгрижно.Живота им е като истинска приказка.Всички ги обичат и им се възхищават,предричайки им светло бъдеше.Ако знаеха само,как силно се заблуждаваха...В един слънчев ден,когато двете момиченца са на девет години,както всеки такъв ден те излизат навън,за да си играят.Изведнъж се появяват някакви странни жени облечени в червено и Алисън избутва по-малката си сестричка зад нея.Опитват се да избягат,но това успява да направи само Кара.Тя започва да плаче и да иска да последва морещиците,но те вече са отвели сестричката й и са много надалеч.От този ден започва истинският Ад за кралското семейство.Майката се поболява от притеснение за дъщеря си,само при мисълта,че ще я направят морещица и ще трябва да убие собствения си баща.Поради тази причина краля засилва охраната си мислейки,че така ще се измъкне от това,което е предначертала съдбата.Морещиците не успяват да пречупят достатъчно волята на Али и след една седмица в която тя е измъчвана жестоко,тя се преструва на умряла,но в момента в който усеща дъха на живота,който се влива в тялото й нещо странно се случва.Тя загубва контрол над тялото си и почти не помни това,което е станало.Знае само,че всички морещици са мъртви,а тя успява да избяга.По пътя я намира един войник и иска да я отведе,но тя го докосва и го изповядва,без дори да знае какво става,след което му заповядва да я отведе вкъщи.От този ден той става най-добрия й приятел,макар и изповядан.Той винаги се грижи за нея.Щастието на всички,че Али се е завърнала съвсем скоро е помрачено.Момиченцето е променено,станало е студено и всички с ужас виждат,че в ръката си държи Агиел.Всеки,който се опитва да го вземе от ръката й изпитва ужасна болка и се отказва.За няколко кратки момента живота й се срива и тя разбира,че е Изповедник.Родителите й я изпращат да се обучава,макар че самите те не искат,и съвсем скоро всички си мислят,че лошото е преминало.Това изобщо не е така.Никой не успява да върне истинската човечност на Али и след като мястото на което се обучава за Изповедник е нападнато и унищожено,тя се връща в двореца.Тогава е само на 15 години.Разказва на всички как Майката Изповедник,секунди преди да умре и е казала,че тя поема дълга,който тя не е успяла да изпълни и от сега нататък тя е новата Майка Изповедник.През времето в което Али се обучава,майка й умира и баща й се жени повторно за друга жена.Оказва се,че той е бил изповядан от майката на Кара и Али,и той всъщност не я е обичал толкова силно.Въпреки това той продължава да се грижи за двете си дъщери.
Когато обаче новата жена в живота на лорда разбира за това какви са двете момичета й идва малко в повече.Тя е уплашена най-вече от Али,защото за нея Кара не представлява заплаха,а когато тя разбира всичко и още повече я озлобява.Почти за всичко обвинява Кара и постоянно й крещи,винаги я съди и я упреква,че позори името им с нейните необмислени детски постъпки.Въпреки това всички живеят в мир и спокойствие понеже тя доста умело отсъжда.Никой не се съмнява,че тя изпълнява задължението си на Майка Изповедник добре,но всички се страхуват,защото знаят,че душата й е пречупена и е черна,заради всичко лошо,което е изтърпяла през живота си. Талисмани : Има колие подарък от майка й,което и е много скъпо.Притежава и нощно Дребосъче.Тя често се съветва с него и то единствено знае за всичко,което става в душата й.Допълнителна информация : ~В нея е все още Агиела,който е взела от първата изповядана от нея морещица.Понякога го използва при битки.
~Доста добра е в бойните умения.
~Любимият й цвят е червен.
~Любимото й число е 11.
~Любимото й животно е котката.
~Притежава Кон Дар,който все още не е научила да контролира.
~Всички говорят,че понеже е измъчвана от морещиците и почти се е поддала притежава и Дъха на Живота. | |
|
